Crusher Mon Jul 11, 2011 1:25 amПф... Ако трябва да съм честен от доста време си мислех какво ще се получи ако се хвана и изпиша всичките спомени, които имам, откакто започнах да играя УоУ. Доста зарибяваща игрица, която ме държи в хватката си вече... 5 години. Благодарение на едно мини общество, което се създаде по стечение на обстоятелствата и което към настоящия момент наричаме Brotherhood Of Death.
Ами нека започнем с предисторията, която знам само от откъслечните разкази на хората, играещи в гилда преди мен. За тези от вас, на които имената все още говорят нещо: Agressive, Shashko, Hellant, Urshak. Гилдията е създадена някъде през 2004г, (точна дата не знам) в сървъра на нефелин от една групичка геймърчета от малкото българско градче Левски. Събрали се приятели и явно са решили да си направят местенце, където да играят заедно и да споделят всичко. И Нефелин се оказал перфектното място за това.
Малко по-късно по мой спомен през хм... ако съдя по регистрацията ми в нефелинския форум: 03 Яну 2007, значи през есента на 2006 година, след като се върнах от САЩ, реших да започна играта в този сървър. Там създадох и първото си човече - грозноват орк шаман, на име Crusher. Исках да е орк шаман, защото преди това играех Уар3 и съответно любимият ми юнит беше орк шаман, хехе.
Скитосвайки се из пустоща на The Barrens, случайно се натъкнах на един Трол Хънтър 17 ниво с име Агресив. До тогава не знаех почти нищо за играта, цялото ми инфо идваше от описанията за нея по интернет страниците, които се надпреварваха да пишат ревюта за УоУ. Знаех за професиите, за нивата, за класовете герои, но нищо повече. Е, заговорихме се и човекът ми предложи:
- "Искаш ли да те взема при мен да играеш, весело е, ще ти помогнем да навлезеш в играта и ще се обличаме заедно."
Аз точно това и чаках, защото исках бързо да навляза в материята и без да губя много време да стигна до края на играта. Приех с удоволствие и така приключението в BotD за мен започна с пълна пара. Хаха, тогава въобще не съм се замислял какво предстои и какво ще излезе от цялата работа.
Играта ми хареса, зарибих се. Исках бързо да кача нива и затова в гилдията се ориентирах към комуникация с някой по-напреднал от мен в играта. Такъв беше един шаман с около 20 нива по-голям от мен, на име Urshak. Ходех по неговите стъпки, а той ми обясняваше всичко за шамана. После се натъкнах на още няколко момчета от гилдията, с които се оказахме еднакви нива и решихме да се разкарваме навсякъде заедно, за да минаваме трудните препятствия по-лесно и да си пазим гърбовете от врага - скапаните алианси. Момчетата бяха много надъхани и по-напред от мен с материала, а и вярвам, че все още е така. Това бяха Thewarden (Erixa), Shadowweaver (Destined), Thenightlord (Azshadre), в последствие разбрах че са си компания и в реалния живот. С тях вдигахме заедно до 60 лвл и заедно с останалата част от гилдията организирахме партийки за тогавашните трудни дънджъни и куестове из земите на Silithus и Eastern Plaguelands.
По това време в Нефелин водещата фракция беше Алиансът, като по брой ни надвишаваха 2 до 3 пъти. Това правеше куестването и качването на нива изключително трудна задача, дори и за малък сървър като Нефелин - нямаше Battlegrounds и арени и абсолютно цялото ПвП се изразяваше в открити битки из света на УоУ. Няма да описвам какъв адреналин бяха първите убийства на алианси. С подкрепата на останалите гилд мембъри успявахме дори на малки нива да правим организирани атаки на малки селца и отделни единици или срещу малки групи алианси на ниски нива. Задържахме се близо месец в Stranglethorn Vale, където денонощно вреше и кипеше от алианси. Оттук са и едни от най-хубавите спомени с гилдията - организирахме защити на селото Гром Гол, начело с нашите геройчета по 40-50 ниво, заедно с каквито герои намирахме 60 ниво от други гилдии в сървъра. Интересното беше, че макар и ниски нива, лидерите на тези импровизирани ПвП рейдове винаги бяха от нашата гилдия. Дали аз или някой от останалите момчета, инициативата винаги беше в наши ръце. Нямах търпение да достигна последното ниво, защото мислех, че тогава ще им счупя канчето.
Дойде и моментът на последните нива. За пръв път успяхме да се набутаме в тогавашната силна инстанция Наксрамас, когато бях 58 ниво. Къде заедно, къде с помощта на други по-силни играчи в сървъра се натискахме да бием каквото можем в тези пълни с бъгове инсове. Тогава гилдията не беше известна, преди нас имашо много други вече облечени гилдии (а.к.а. Аnnihilators, Fall Of the Alliance, Legion Of Darkness и т.н.).
По това време най-трудната за минаване инстанция се водеше Blackwing Lair - защото само в нея босовете имаха... повече от 1-2 магии. Затова и никой не ходеше тук - хората можеха да вземат по-добри предмети (по висок илвл - термин, който тогава никой не използваше) от инстанции като Ahn Quiraj и Naxxramas. Но аз исках предизвикателства, исках тръпка, въпреки че и аз си бъгвах доволно. Затова бях решен да бъдем единствената гилдия, успяла да стигне до края на Blackwing Lair и да се опитваме да свалим последния бос там - Nefarian. Тогава усетих и, че ролята ми в рейд е да бъда лидер. Просто исках да се случва това, което искам аз и единственият начин за това беше да водя другите със себе си. Рейдовете бяха трудни, никой не беше чувал за програми като вентрило и ТС и единствената ни комуникация беше рейд чата. Това беше в зората на уоу и пиратските сървъри като цяло. Поради изключително честите крашове, породени от по-голяма популация, уговаряхме рейдовете в Събота от 11:30 часа, като в седмицата преди това се спамеше постоянно за предстоящото събитие - все пак никога до тогава не се бяхме сблъсквали със скриптната инстанция и тръпката беше голяма. За щастие мисля, че пазя снимки от тези епични рейдове. С тези рейдове около гилдията започна да се оформя все по-голямо ядро от съвестни играчи, на които им допадаше отборната игра. Започнах да усещам, че това е и тръпката на играта - да минаваш препятствията с други хора и да споделяте радостта от преодоляните трудности. В Blackwing Lair се сблъсквахме с какви ли не тудности и бъгове - в наш ущърб или не. Преодоляването им беше по-интересната част и малцина помнят сега какви щуротии вършехме тогава, влезейки в инстанциите. За наше съжаление, администраторите на сървъра наблюдаваха за тарикатчета като нас и неведнъж се черпехме с банове от сървъра за по 10 дни за бъгване. (Тотеми, дмг и прочее)... Гилдията ставаше все по-голяма и постепенно се оформи като една от водещите в сървъра. За това се стараеше оформилият се колектив от 5 офицера, които движеха нещата в отсъствието на гилд мастъра Агрес, който по това време се бе разболял и не влизаше в играта. Преди да замине ме бе направил офицер (Bloodl0rD) и ми бе оставил паролата си, защото вече се бях надъхал достатъчно много, за да имам смелостта да я поискам и да променям неща в гилдията, като ранкинг системата. В последствие хората много харесаха ранк системата, като имената на ранковете, разбира се с редица промени по функциите до голяма степен са запазени и до настоящия момент и са си нещо като запазена марка на гилдията.
Тук общо взето започва най-вълнуващата част от историята на гилдията, която и до днес ме кара с радост да си спомням за тези моменти и която всъщност ме бе накарала да се върна да играя играта, след близо година и половина почивка през 2007-2008.
След като вече имаше изчистено ядро от гилд лидери (на по-старите играчи съм разказвал за тях и ги знаят, на другите само по имена: Thewarden, Thenightlord, Shadowweaver, Hellant, Crusher,Venom) започнаха и да се получават много добри неща... Рейдовете за защита на Stranglethorn Vale бяха ежедневие. Под наше ръководство всяка вечер до малките часове на нощта събирахме ПвП рейдове, с който по-малобройни, но много по-организирани тормозехме алианса из тази зона. Криейки се из горите, дебнейки малки групи алита и в повечето случаи губейки огромните мелета и битки 30в30 си прекарвахме страхотно почти всяка нощ. Алиансите разбира се се дразнеха много, че вече не мачкат, както бяха свикнали и единственият отдушник на безпомощността им и по-слабата организация бе форумът на сървъра и честите атаки на Оргримар, където рядко имаше кой да ги спре. Ние отговаряхме с партизански атаки на Стормуинд през малките часове на деня, когато малцина от тях бяха останали "на стража".
ПвЕ рейдовете ни се състояха в повечето случаи да съберем групичка от 10-15 човека и прекарвайки времето си в лафче и разпускайки пред компа да смажем босовете в 40ман инстанциите за няколко часа. Интересното тук е, че в инстанциите по едно и също време можеха да влизат и орди и алианси, което правеше възможно провеждането на изключително забавни акции по открадване на босове на 5% кръв и присвояването на целия луут от противниковата фракция
Нещо, за което се наказваше с бан, но и нещо, което винаги много ни изкушаваше да правим, когато ни се отдаваше възможност. Оттогава си създадохме доста врагове сред алианса, които само чакаха най-малката провокацияо от наша страна, за да идат да плачкат на админите за бан. Впоследствие същите тези плачливи алита смениха фракцията си и направиха ордската гилдия Desolation - основна конкурентна гилдия в сървъра на Нефелин. Още помня една случка в инстанцията Ahn Quiraj, където бяхме стигнали до последния бос Cthun и заварихме алианси да се подготвят да го бият, изтрепахме ги като сакати пилета и на следващия ден целия рейд на гилдията ни беше баннат след подробния репорт на един от бъдещите администратори на сървъра.
И така още няколко месеца, прекарани в ПвП рейдове, събиране и фармене на безкрайните материали, необходими за направата на уникално красивите Tier 3 рейд сетове, докато Vanilla WoW започна да замира, както и тогавашния емулатор Мангос.
По това време се наложи да спра с УоУ за дълго време и оставих гилдията. Лошото в случая е, че нямаше хора, готови да поддържат активността й така, както бе преди и през времето докато ме е нямало е започнала низходяща линия и период на западане на Brothers Of The Death (малко като в учебник по История). През това време Нефелин сменя емулатор, извършва се пълен рес на герои и всичко започва отначало. От старите гилд лидери и офицери на новия рес не играе никой и гилдията се крепи на малцина останали лоялни играчи от същата тази групичка, създала гилдията, за която споменах в началото. Превръща се отново в това, което са искали да бъде в началото - малко и топло местенце, където могат да бъдат винаги заедно. Без претенции за мощ, без амбиции за силни рейдове, на чисто приятелска основа. Всичко изглежда ОК, защото пресните спомени от чудесните моменти на версия 1.12 все още поддържат огъня в гилдията. Обаче явно идват моменти в които нещата отиват към край, част от хората искат да продължат да се наслаждават на играта и много от добрите core players напускат гилдията, насочвайки се към други рейдващи и активни гилдии в сървъра, като BotD започва да прилича на пустиня, гробище пълно със спомени.
Никой от старите играчи не e искал това да продължи и всички с болка приемат случващото се. В същото време не знам защо, но явно никой не е имал ресурса и смелостта да вземе нещата в ръце и да каже "стига". Горе долу по това време за късмет на мен се беше отворил прозорец свободно време и се чудех какво да правя. Бях забравил за сървъра, но скайп не прощава и след редица натяквания и молби, че трябва да се направи нещо една сряда след парти в столичен клуб се прибрах пийнал вкъщи и отворих замундата, зареждайки торента на уоу.
Оттук започва и новата история на BotD.
The Burning Crusade и Botd Vol.2, както винаги съм го наричал започна с изтриването на предишната гилдия от администратор на сървъра. Освен всички други проблеми, нямаше възможност да бъде сменен гилд мастърът, а бях помолил аз да бъда такъв, за да мога да дам най-много от себе си за просперитета на гилда. Бях твърдо решен да върна поне част от старите спомени към живот и да осигуря на всички тези хора, благодарение на които преживях интересни моменти това, което мислех че заслужават - да бъдат в най-добрата гилдия, да се чувстват винаги у дома и да знаят, че дори да спрат и да се наложи да идат далеч, винаги ще има къде да се върнат и да знаят, че това е ТЯХНОТО място.
Разбрахме се да се опитаме да съберем каквото можем от разпиляното с времето и на тази основа да започнем да градим новия образ на гилда. За мое съжаление нещата не тръгнаха така както ми се искаше, някои от core играчите не искаха да се върнат, бяха загубили доверие, а и бяха направили нови приятели в други гилдии, с които не искаха да се разделят. Опитахме да направим каквото можем и с това, с което разполагахме тръгнахме напред. Знаех, че излизането от кашата ще е трудно и без особени амбиции за сила и слава, започнахме да събираме де що видим като траш от сървъра, малки нива герои, големи, всичко наред. Правех го с мисълта, че за да изградя силна гилдия първото и най-важно нещо е да наберем брой играчи. Отсяването щеше да е трудно и наистина ни костваше на всички много много време и усилия, докато от цялата плява, която събирахме всеки ден, останат цветята, които наистина си заслужава да се поливат. След дълъг период на избистряне на колектива, много псувни, караници и тежки решения от моя страна, стигнахме до ниво, в което започнахме да правим самостоятелни рейдове.
Започнахме от прости инстанции като Zul Aman, където можеше да започнем бавния и мъчителен процес по обличането на героите си. Тук вече започнаха да се открояват играчи, които крепят гилдията и към настоящия момент. Хора като Turbooreh, Brocks, Ledenika, Pendius, KAichoo, Doktopa, Eqeq и компания, които и досега са гръбнака на гилдията. С безкрайна упоритост с тях сме мъчили тези инстанции. Продължихме да набираме хора, като гилдията ставаше все по-голяма. Амбицията ми бе стигнала до там, че създадох специална втора гилдия, в която обирахме всеки нов играч в сървъра, чиято цел беше да захрани BotD с най-качествените попълнения, които се откроят от останалите, след като вдигнат необходимото ниво. Всъщност този ход впоследствие се оказа неимоверно успешен, защото доведе гилдията до статукво, в което имахме винаги достатъчно хора за рейд, имахме ресурс да рейдваме постоянно каквото и когато поискаме. За да се управляват толкова хора се искаше и по-широк офицерски колектив и затова хората с ранк Bloodlord по това време наброяваха 30на души. Исках да направя така, че да имам доверие на повече хора, вярвайки в силата на големия екип, което после, след година две игра се оказа голяма грешка.
Като главен танк на гилдията се утвърди Turbooreh - орк войн, който в началото от посредствен играч с постоянството и упоритостта си спечели симпатиите на всички и зае мястото на гилд лидер. Сега като помисля що босове сме бутнали благодарение на самоотвержената му игра и не мога да ги изброя. По това време бе трудно да се намери добър танк, а ние бяхме късметлии. Здраво наядените танкове бяха едни от най-уважаваните играчи в сървъра, защото всичко се въртеше около тях. Опитвах се винаги да предам на всички, че трябва да играят за отбора, да се раздават, защото успехът на останалите по рейдовете е успех и за самите тях. В това тази игра е уникална - колкото повече се раздаваш за останалите, толкова повече ще получаваш и ти, колкото и неусетно и невидимо да е това във времето.
Дойде време да прекрачим прага и на по-силни инстанции като Black Temple - Brothers Of The Death отново беше име и фактор, с който всички се съобразяваха, защото вече се знаеше от всички, че в гилдията има екипна игра и се прави много за общия успех. С редица безсънни нощи успяхме да направим организация по снабдяването на всички с Shadow Resistance Set - къде с безценни дълго фармвани материали, къде с бъг, който случайно открихме - за около седмица навлякохме повечето водещи рейдъри и наастъпихме напред. Ученето на босовете не бе лека задача, защото рейдовете се водеха изцяло по чат. Така и не успяхме да организираме програма за гласова комуникация. Опитите ни с първите версии на Тийм спийк бяха смехотворни, а качеството на звука ужасно. Исках да държа интереса на играчите постоянен и с оглед на многото свободно време, което имах, гилдията рейдваше 7 дни в седмицата, поне по 6 часа. Това бяха и едни от най-тежките и дълги рейдове, които съм правил. Спомням си рейдове през уикенда за изчистването на целия Блек Темпъл от порядъка на 8 часа и повече, с паузи за храна и почивки за цигари и тоалетни. Никой не циклеше колкото нас - имахме случаи, в които сме затваряли рейдове в 3 и половина сутринта - пълни рейдове от по 25 играчи. Започнахме ли веднъж да го правим, хората добиха самочувствие, обличането ставаше все по лесно, вече нямаше нужда от малката гилдия за захранване с играчи, защото вече разполагахме със страхотен отбор. Аз лично бях много радостен от факта, че беше получило това, което исках и за което давах толкова време и усилия - приятна обстановка за игра, екип, взаимопомощ и приятелство.
Започнахме да организираме гилд срещи и извън играта, защото се оказа, че имаме големи групи от гилдията в София, Пловдив, Русе и се започна пътуване от град на град, кръчми, ядене, пиене и много много смях и сладкодумни вечери, придружени със стотици наздравици. Исках да върнем поне част от загубеното, а се оказа, че сме спечелили много повече. Винаги съм се опитвал да предам на останалите, че хората са ни най-ценният актив и винаги се стремях да запазваме каквото имаме и да се намали текучеството в гилдията до минимум. За да държим постоянен интереса на играчите с останалите офицери организирахме редица гилд евенти, в които взимаха участие много хора. Опитвахме се да правим играта по-разчупена и разнообразна, защото знаех, че в противен случай интересът ще намалее, а с него ще си отидат и хората. Успяхме да поддържаме неимоверно висока активност за много дълъг период от време и тук с течение на времето се откроиха хората, на които в момента знам, че мога да разчитам за абсолютно всичко, завързаха се много приятелства и извън играта. До последно до преминаването ни на новия експанжън - WotLK, Brothers Of The Death поддържаше темпо на рейдване 6 дни в седмицата с един ден за почивка и фармене на материали.
Wrath Of The Lich King - Elite Squad.
Защо наричам този период от историята на гилдията така? Защото като се обобщи тенденцията в развитието на гилда от преминаването към лича тя е била винаги откъм намаляване на количеството за сметка на увеличаване качеството на играчите, останали вътре. Пределно ясно беше, че в наследения формат на гилдията от по 70 човека на линия вечер няма как да се направи достатъчно силна организация така, че всички да могат да получават еднакво и някои ще се чувстват по-ощетени. След бруталните нолайферски тренировки на ТБЦ бе повече от ясно, коя ще бъде водещата гилдия на новия експанжън. Още с пускането на новите земи играчите от BotD се утвърдиха като най-надъханите и бързи гриндери, а освен активите откъм хора, които имахме на TBC, към нас се присъединиха и още нови и стари играчи от Vanilla WoW, които бяха прекъснали игра за дълъг период от време и сега се връщаха да наказват отново. Огромна част от Realm First постиженията останаха в ръцете на хора от гилдията, включително по спомен: Cru - Realm first 80 lvl, Brocks, Destined, Wulfgarr, Bloodef и много много други взеха постижения за първи 80 нива от своя клас/раса или първо достигнат максимален скил от професии. Амбицирани бяхме да сме първата гилдия с успешен рейд в новите инстанции. Това щеше да стане, ако развитието на ПвЕ в сървъра не бе спирано от прогреса на самите администратори ингейм, които оправяха контента в зависимост от това, докъде в играта бяха стигнали те, което ни постави в позиция на изчакване да бъдат отворени вратите на Naxxramas10 и 25.
След отварянето им се втурнахме веднага вътре със зелените и сини дрешки и подготовка за сериозни предизвикателства. Нещото, което правеше впечатление е, че досега не бяхме се сблъсквали с толкова добре написани скриптове, като на моменти евентите бяха дори 100% съвпадащи с тези на оригиналните сървъри. Новият емулатор се харесваше на всички. При тази ситуация вече бе наложително да провеждаме рейдовете си с жива комуникация и така започнахме да организираме конферентни разговори в скайп за десятките.
Сътрудничеството беше на много голямо ниво, но за съжаление имаше и моменти, в които добрите впечатления от общата игра на гилдиите бяха помрачавани от интриги и сплетни между някои играчи. Това в един момент доведе и до откъсване от гилдията на една група 10-15 играчи, половината от които заемащи най-високия ранк Блъдлорд. Тук трябва да призная, че това бе шок за мен - нещо абсолютно не очаквано и нещо, което още не мога да си обясня как можа да се случи. Нещо, което даде урок на всички и ми даде доста уроци. Уроци за лицемерието, за честността, за доверието и т.н. След тази случка събрах останалите момчета и момичета и се опитах да им предам една притча, която скоро преди това бях чул от баща си и за която все още се носят легенди - историята с пироните.
За нея може би ще е по-удачно да се отвори нова тема, защото тук ще стане истински роман, но това си е все пак част от историята на гилдията. Целта ми бе да предам на останалите, че за да запазим дълго градения си колектив, трябва да бъдем открити един спрямо друг, да има толерантност и добронамереност и да се говори за всеки проблем възможно най-скоро, за да не става натрупване и да се задълбочават неща, които могат да бъдат изчистени на момента.
След това "пречистване" на гилдията нещата се успокоиха и лека полека влязохме в ритъм, надявам се урокът, че трябва да ценим хората, които всеки ден ни помагат в играта е бил научен. Създадохме нова ДКП система, като загърбихме стария начин за наддаване за предмети от ТБЦ, драстично намалихме бройката на гилд лидерите, за да бъде по-точно разпределянето на отговорностите и всеки да знае точно каква тежест се пада на неговите плещи. Играчите, останали в гилдията вече бяха на необходимото ниво, за да изучават сами новите босове, да се подготвят и обличат сами и въобще нуждата от намесата на гилд лидерите и необходимостта от тях се свеждаше все повече до концентрация върху провеждането на самите рейдове. Това от своя страна повиши качеството им и гилдията затвърди статута си на елитен отбор. Форматът бе намален от 70 до около 25-30 човека на линия вечер, което гарантираше места в рейдовете за всички и тежестта от организацията на толкова хора бе намаляла драстично. Това отчасти се дължеше и на доста по-ограниченото време, с което повечето от нас започнаха да разполагат. Рейдовете бяха разредени на 3-4 пъти седмично и гилдията се превърна от Hardcore Raiding в Casual Raiding с цел забавление. И наистина - това предполагам се е видяло от всички - когато рейдваш с кадърни и способни играчи наистина е по-забавно.
Логично с това завишихме и критериите за влизане в гилдията, доколкото разбира се ни позволяваше ниската популация на сървъра на Нефелин. До момента, в който огромната маса от играчи вече бяхме събрали абсолютно пълен комплект гиър и рейдвахме единствено за удоволствие и да помагаме на по-слабо облечените нови мембъри.
Постепенно обаче тенденцията за намаляване на новите играчи в сървъра доби все по-осезаеми размери и малкото играчи на линия започна да се превръща във все по-голям проблем. Наложи се да приемем цели по-малки гилдии при нас, за да поддържаме необходимата бройка играчи и все пак се виждаше, че нещата не отиват на добре. А си личеше, че искрата и желанието за доказване и здрава игра от всички все още я има, нещо като светилник, който чака да му отвориш достъп до повече въздух, за да пламне с ярка светлина, обгорена жарава, която избухва в искри и огнени езици, след като получи кислород. Това се случваше в момент, в който и аз бях спрял отново играта за около месец... И след поредната сбирка в добре познатия ни Кроспойнт се оказа, че тайно сме пуснали скаути в друг сървър, които разучават обстановката за игра там. В този сървър бях поиграл малко и аз преди години и бях завързал контакти, които пазя и досега - Dragonfire.
Така не бе трудно заедно да стигнем до решението да преустановим дългогодишната си игра в нашия първи дом - Нефелин, да си съберем багажчето и да се преместим на друго място, където ще можем да дадем нов живот и по-широко поле за изява на гилдията. Идеята се прие радушно от огромния процент играчи и преместването стана факт преди около два месеца в рамките на 1-2 дни. Условието за преместване беше всички да останем заедно, за да запазим единственото, което ни остава като ценен актив през годините - хората. За съжаление обаче моя грешка доведе до загубата на оригиналното име на гилдията - през 2009г. бях регистрирал Brothers Of The Death като име с герой, който е бил изтрит при някоя от профилактиките на сървъра и малко недомислие от моя страна - да оставя случайни играчи в нея и да не ги киквам доведе до ситуацията в момента то да бъде заето.
Тук започва историята на Brotherhood Of Death - Vol.3 Reforged
Гилдията в новия сървър придоби ново и още по-хубаво лице, с помощта на новите машини, които взехме в редиците си. За съжаление успях да вкуся съвсем малко от рейдовете в новия сървър, но съм убеден, че са на много високо ниво. Тепърва ни предстои да пишем историята от тази глава на моя разказ и искрено се надявам и вярвам, че ще има много хубави неща, за които ще си заслужава да се спомене. Това зависи от всички нас, защото тези спомени ще ги пазим завинаги.
Опитах се да съчетая тази по-подробна история с вида на разказ, за да я държа увлекателна за читателя, доколкото е възможно. Знам, че съм изпуснал хиляди детайли и интересни истории и случки, както и разкази за рейдове в инстанции, но предпочетох да не бъда прекалено подробен. Дано се забавлявате, четейки текста.
Brotherhood Of Death - Vol.3 Reforged
E... Дойде и моментът, в който ще се опитам да опиша през какво мина гилдията по време на пребиваването ни във втория ни дом Dragonfire - Guildszone.com
Идвайки в този сървър повечето от нас очакваха промяна към по-добро и я получиха в лицето на огромната маса от играчи, участващи в проекта Guildszone. Поддържайки името на вече изграден колектив от ерудирани личности, да, личности не само в играта, но и извън нея, гилдията бързо стъпи на крака и започна да провежда ежеседмичните си рейдове.
Благодарение на добрите отношения и контакти, които имахме в сървъра, успяхме бързо да привлечем в редиците си стари играчи от водещите отбори, като имена бих могъл да отлича Ortus, Desolatora, Spraypaint, Fullrage, Elysong и разбира се най-добрият паладин, живял някога на света - Belissimo, както и други познати на аудиторията от Dragonfire. Те помогнаха да постигнем впечатляващи резултати в кратък срок, като в едва втория си рейд в най-трудната инстанция на пач 3.3.5a Icecrown Citadel, гилдията успя да финишира с прогрес 8/12 и убийство на Blood Queen Lana'thel. Това съответно не бе останало незабелязано от останалите гилдии, като започнаха да валят въпроси откъде се взехте, какви сте вие и прочее.
Скоро след като се разбра, че всъщност далеч не сме случайно име, започнаха и провокациите по наш адрес. По принцип винаги съм държал отношението към нашите така да се каже конкуренти винаги да бъде в духа на респект и зачитане на усилията, които се полагат за изграждане и на други добри колективи. Но за съжаление ниската средна възраст на популацията в новия ни дом бе създала предпоставки за възникване на групички хейтъри, които си създадоха неприятели в наше лице.
Партньорството и сътрудничеството бе запазено и продължено само с една от гилдиите в сървъра - Nurfed, чиито член за кратко време бях и самият аз, за което мога само и единствено да им бъда благодарен.
Нещото, което различаваше двата сървъра Нефелин и Guildszone, бе състезателният дух, който администраторите бяха решили да поддържат в GZ. Регулярно в сървъра се провеждаха евенти на състезателен принцип, като за най-добре представилите се имаше и примамливи награди. Все още млади и зелени, но с висок боен дух, амбицията на BotD беше да продължи да доказва името си, като вземе участие в следващата организирана проява и се опита да се пребори с героите на сървъра за челните места в класациите.
Така нареченият евент се провеждаше с отбори, съставени от 10 души. За наше щастие желанието ни бе толкова голямо, че се наложи гилдията да участва с два отбора на състезанието, а именно: Brotherhood Of Death и Targarien. Постигнатите резултати бяха много добри, като дори надминаха очакванията ни. Класирахме се на 3-4 място от около 15 участници, при това със значително по-ниско ниво на екипировка. За любителите на автомобилите бих направил сравнението все едно да спечелиш с лада в състезание за БМВ.
Това допълнително мотивира играчите ни и успешните рейдове се заредиха един след друг. Знаехме, че в сървъра има все още много за какво да се борим и желанието ни беше, когато този момент настъпи, всички да бъдем максимално добре подготвени.
И моментът настъпи... Краткото лято вече бе отминало със своите емоции и безброй интересни истории и аз се бях завърнал на българска земя. Датата беше 7 Октомври и няколко човека от гилдията прекарвахме обикновен следобед в един от софийските паркове, наслаждавайки се на есенните лъчи на слънцето и студената бира. Изведнъж един от телефоните позвъня и получихме обаждане от г-н Eyeless, че моментът, за който всички се бяхме готвили е настъпил и администрацията на сървъра е отворила последното препядствие в инстанцията Icecrown Citadel, а именно The Lich King. Тъй като отдавна чакахме с нетърпение този миг, набързо приключихме срещата си, изпивайки последните капки бира, и се запътихме към домовете си, за да се включим в събирането на оптималната група, с която да атакуваме новото предизвикателство.
Около 5 часа по-късно след многобройни опити и усилия, успяхме да се поздравим като първата гилдия в сървъра, носеща титлите <The Kingslayer>. Това до този момент бе най-голямото постижение на BotD. С това си постижение заслужихме уважение, но и омраза от нашите така да се каже преки конкуренти. По това време най-големите такива бяха гилдиите от нашата фракция The Dark Templars и малките ни приятелчета от Azure Eclipse, които водени от тийнейджърските емоции, се откроиха като най-голямата хейт фракция в сървъра.
Радостта от постигнатото можеше само да ни накара още и още да вдигаме летвата и съответно нивото на игра в сървъра. Привлякохме в редиците си още доста опитни играчи, които внесоха допълнителен колорит в нашия екип. Бяхме решени да повторим постиженията си и в следващото по трудност ниво на инстанцията - Heroic mode.
С отварянето на тази трудност се втурнахме в неспирни набези към края на инстанцията, като главната ни цел бе постигането на убийство над най-голямото предизвикателство на този експанжън The Lich King Heroic mode.
За постигането на тази цел бяха отделени огромно количество рейдове в период от над 4 месеца, в които трябва да признаем огромните залуги и постоянство на нашето ядро от играчи, които останаха активни на 100% през цялото това време. Бих отличил имената на Core Raider-и, като Butch, Novy, Gorump, Erazaja, Clinx, Devilforce, Chepie и много други. Точно в този период в нашия отбор дойдоха изключително силни играчи от други гилдии, като Hulck, Zuma, с помощта на които постигането на крайната цел изглеждаше все по-близо.
За съжаление на финалната права бяхме изпреварени от отбор от алианската фракция - гилдията, носеща името на стария ни сървър Nefelin. За нас остана второто място и разбира се лека горчивина от изпуснатата победа. Разочарованието ни след толкова много хвърлени усилия бе голямо, но за наша радост екипът ни бързо се съвзе и след лек спад в нивото на рейдовете от около две седмици, ние отново бяхме на топ ниво.
Бяхме покорили всеки възможен връх на този експанжън, време беше за нещо ново.
Последвалите евенти, организирани от администрацията вдъхнаха лека интрига в борбата за надмощие, като гилдията отново участваше в състезанията. Желанието ни да сме номер едно обаче доведе до разочароващ резултат в състезанието и последваща дисквалификация на нашия отбор.
Беше необходима промяна, както и да си вземем необходимите поуки завбъдеще.
Тъй като Brotherhood Of Death винаги е играел ролята на лидер, тенденцията да търсим най-доброто място, в което да продължим да се развиваме и да се забавляваме заедно и сега не ни изневери. В резултат на отзивите от нашите "разузнавачи", бе решено гилдията да преустанови играта си и в сървъра на Guildszone.com, като за нов наш пристан бе определен сървърът wowfreakz.
Така Brotherhood Of Death се насочи по следите на жестокото зло, дракона Deathwing, и започна преследването му в румънския сървър.
Отново само времето ще покаже, дали гилдията е достойна да се бори и с това виртуално зло, както и да е достоен конкурент на международните играчи, обитаващи света на уаркрафт.
Ами нека започнем с предисторията, която знам само от откъслечните разкази на хората, играещи в гилда преди мен. За тези от вас, на които имената все още говорят нещо: Agressive, Shashko, Hellant, Urshak. Гилдията е създадена някъде през 2004г, (точна дата не знам) в сървъра на нефелин от една групичка геймърчета от малкото българско градче Левски. Събрали се приятели и явно са решили да си направят местенце, където да играят заедно и да споделят всичко. И Нефелин се оказал перфектното място за това.
Малко по-късно по мой спомен през хм... ако съдя по регистрацията ми в нефелинския форум: 03 Яну 2007, значи през есента на 2006 година, след като се върнах от САЩ, реших да започна играта в този сървър. Там създадох и първото си човече - грозноват орк шаман, на име Crusher. Исках да е орк шаман, защото преди това играех Уар3 и съответно любимият ми юнит беше орк шаман, хехе.
Скитосвайки се из пустоща на The Barrens, случайно се натъкнах на един Трол Хънтър 17 ниво с име Агресив. До тогава не знаех почти нищо за играта, цялото ми инфо идваше от описанията за нея по интернет страниците, които се надпреварваха да пишат ревюта за УоУ. Знаех за професиите, за нивата, за класовете герои, но нищо повече. Е, заговорихме се и човекът ми предложи:
- "Искаш ли да те взема при мен да играеш, весело е, ще ти помогнем да навлезеш в играта и ще се обличаме заедно."
Аз точно това и чаках, защото исках бързо да навляза в материята и без да губя много време да стигна до края на играта. Приех с удоволствие и така приключението в BotD за мен започна с пълна пара. Хаха, тогава въобще не съм се замислял какво предстои и какво ще излезе от цялата работа.
Играта ми хареса, зарибих се. Исках бързо да кача нива и затова в гилдията се ориентирах към комуникация с някой по-напреднал от мен в играта. Такъв беше един шаман с около 20 нива по-голям от мен, на име Urshak. Ходех по неговите стъпки, а той ми обясняваше всичко за шамана. После се натъкнах на още няколко момчета от гилдията, с които се оказахме еднакви нива и решихме да се разкарваме навсякъде заедно, за да минаваме трудните препятствия по-лесно и да си пазим гърбовете от врага - скапаните алианси. Момчетата бяха много надъхани и по-напред от мен с материала, а и вярвам, че все още е така. Това бяха Thewarden (Erixa), Shadowweaver (Destined), Thenightlord (Azshadre), в последствие разбрах че са си компания и в реалния живот. С тях вдигахме заедно до 60 лвл и заедно с останалата част от гилдията организирахме партийки за тогавашните трудни дънджъни и куестове из земите на Silithus и Eastern Plaguelands.
По това време в Нефелин водещата фракция беше Алиансът, като по брой ни надвишаваха 2 до 3 пъти. Това правеше куестването и качването на нива изключително трудна задача, дори и за малък сървър като Нефелин - нямаше Battlegrounds и арени и абсолютно цялото ПвП се изразяваше в открити битки из света на УоУ. Няма да описвам какъв адреналин бяха първите убийства на алианси. С подкрепата на останалите гилд мембъри успявахме дори на малки нива да правим организирани атаки на малки селца и отделни единици или срещу малки групи алианси на ниски нива. Задържахме се близо месец в Stranglethorn Vale, където денонощно вреше и кипеше от алианси. Оттук са и едни от най-хубавите спомени с гилдията - организирахме защити на селото Гром Гол, начело с нашите геройчета по 40-50 ниво, заедно с каквито герои намирахме 60 ниво от други гилдии в сървъра. Интересното беше, че макар и ниски нива, лидерите на тези импровизирани ПвП рейдове винаги бяха от нашата гилдия. Дали аз или някой от останалите момчета, инициативата винаги беше в наши ръце. Нямах търпение да достигна последното ниво, защото мислех, че тогава ще им счупя канчето.
Дойде и моментът на последните нива. За пръв път успяхме да се набутаме в тогавашната силна инстанция Наксрамас, когато бях 58 ниво. Къде заедно, къде с помощта на други по-силни играчи в сървъра се натискахме да бием каквото можем в тези пълни с бъгове инсове. Тогава гилдията не беше известна, преди нас имашо много други вече облечени гилдии (а.к.а. Аnnihilators, Fall Of the Alliance, Legion Of Darkness и т.н.).
По това време най-трудната за минаване инстанция се водеше Blackwing Lair - защото само в нея босовете имаха... повече от 1-2 магии. Затова и никой не ходеше тук - хората можеха да вземат по-добри предмети (по висок илвл - термин, който тогава никой не използваше) от инстанции като Ahn Quiraj и Naxxramas. Но аз исках предизвикателства, исках тръпка, въпреки че и аз си бъгвах доволно. Затова бях решен да бъдем единствената гилдия, успяла да стигне до края на Blackwing Lair и да се опитваме да свалим последния бос там - Nefarian. Тогава усетих и, че ролята ми в рейд е да бъда лидер. Просто исках да се случва това, което искам аз и единственият начин за това беше да водя другите със себе си. Рейдовете бяха трудни, никой не беше чувал за програми като вентрило и ТС и единствената ни комуникация беше рейд чата. Това беше в зората на уоу и пиратските сървъри като цяло. Поради изключително честите крашове, породени от по-голяма популация, уговаряхме рейдовете в Събота от 11:30 часа, като в седмицата преди това се спамеше постоянно за предстоящото събитие - все пак никога до тогава не се бяхме сблъсквали със скриптната инстанция и тръпката беше голяма. За щастие мисля, че пазя снимки от тези епични рейдове. С тези рейдове около гилдията започна да се оформя все по-голямо ядро от съвестни играчи, на които им допадаше отборната игра. Започнах да усещам, че това е и тръпката на играта - да минаваш препятствията с други хора и да споделяте радостта от преодоляните трудности. В Blackwing Lair се сблъсквахме с какви ли не тудности и бъгове - в наш ущърб или не. Преодоляването им беше по-интересната част и малцина помнят сега какви щуротии вършехме тогава, влезейки в инстанциите. За наше съжаление, администраторите на сървъра наблюдаваха за тарикатчета като нас и неведнъж се черпехме с банове от сървъра за по 10 дни за бъгване. (Тотеми, дмг и прочее)... Гилдията ставаше все по-голяма и постепенно се оформи като една от водещите в сървъра. За това се стараеше оформилият се колектив от 5 офицера, които движеха нещата в отсъствието на гилд мастъра Агрес, който по това време се бе разболял и не влизаше в играта. Преди да замине ме бе направил офицер (Bloodl0rD) и ми бе оставил паролата си, защото вече се бях надъхал достатъчно много, за да имам смелостта да я поискам и да променям неща в гилдията, като ранкинг системата. В последствие хората много харесаха ранк системата, като имената на ранковете, разбира се с редица промени по функциите до голяма степен са запазени и до настоящия момент и са си нещо като запазена марка на гилдията.
Тук общо взето започва най-вълнуващата част от историята на гилдията, която и до днес ме кара с радост да си спомням за тези моменти и която всъщност ме бе накарала да се върна да играя играта, след близо година и половина почивка през 2007-2008.
След като вече имаше изчистено ядро от гилд лидери (на по-старите играчи съм разказвал за тях и ги знаят, на другите само по имена: Thewarden, Thenightlord, Shadowweaver, Hellant, Crusher,Venom) започнаха и да се получават много добри неща... Рейдовете за защита на Stranglethorn Vale бяха ежедневие. Под наше ръководство всяка вечер до малките часове на нощта събирахме ПвП рейдове, с който по-малобройни, но много по-организирани тормозехме алианса из тази зона. Криейки се из горите, дебнейки малки групи алита и в повечето случаи губейки огромните мелета и битки 30в30 си прекарвахме страхотно почти всяка нощ. Алиансите разбира се се дразнеха много, че вече не мачкат, както бяха свикнали и единственият отдушник на безпомощността им и по-слабата организация бе форумът на сървъра и честите атаки на Оргримар, където рядко имаше кой да ги спре. Ние отговаряхме с партизански атаки на Стормуинд през малките часове на деня, когато малцина от тях бяха останали "на стража".
ПвЕ рейдовете ни се състояха в повечето случаи да съберем групичка от 10-15 човека и прекарвайки времето си в лафче и разпускайки пред компа да смажем босовете в 40ман инстанциите за няколко часа. Интересното тук е, че в инстанциите по едно и също време можеха да влизат и орди и алианси, което правеше възможно провеждането на изключително забавни акции по открадване на босове на 5% кръв и присвояването на целия луут от противниковата фракция
Нещо, за което се наказваше с бан, но и нещо, което винаги много ни изкушаваше да правим, когато ни се отдаваше възможност. Оттогава си създадохме доста врагове сред алианса, които само чакаха най-малката провокацияо от наша страна, за да идат да плачкат на админите за бан. Впоследствие същите тези плачливи алита смениха фракцията си и направиха ордската гилдия Desolation - основна конкурентна гилдия в сървъра на Нефелин. Още помня една случка в инстанцията Ahn Quiraj, където бяхме стигнали до последния бос Cthun и заварихме алианси да се подготвят да го бият, изтрепахме ги като сакати пилета и на следващия ден целия рейд на гилдията ни беше баннат след подробния репорт на един от бъдещите администратори на сървъра.И така още няколко месеца, прекарани в ПвП рейдове, събиране и фармене на безкрайните материали, необходими за направата на уникално красивите Tier 3 рейд сетове, докато Vanilla WoW започна да замира, както и тогавашния емулатор Мангос.
По това време се наложи да спра с УоУ за дълго време и оставих гилдията. Лошото в случая е, че нямаше хора, готови да поддържат активността й така, както бе преди и през времето докато ме е нямало е започнала низходяща линия и период на западане на Brothers Of The Death (малко като в учебник по История). През това време Нефелин сменя емулатор, извършва се пълен рес на герои и всичко започва отначало. От старите гилд лидери и офицери на новия рес не играе никой и гилдията се крепи на малцина останали лоялни играчи от същата тази групичка, създала гилдията, за която споменах в началото. Превръща се отново в това, което са искали да бъде в началото - малко и топло местенце, където могат да бъдат винаги заедно. Без претенции за мощ, без амбиции за силни рейдове, на чисто приятелска основа. Всичко изглежда ОК, защото пресните спомени от чудесните моменти на версия 1.12 все още поддържат огъня в гилдията. Обаче явно идват моменти в които нещата отиват към край, част от хората искат да продължат да се наслаждават на играта и много от добрите core players напускат гилдията, насочвайки се към други рейдващи и активни гилдии в сървъра, като BotD започва да прилича на пустиня, гробище пълно със спомени.
Никой от старите играчи не e искал това да продължи и всички с болка приемат случващото се. В същото време не знам защо, но явно никой не е имал ресурса и смелостта да вземе нещата в ръце и да каже "стига". Горе долу по това време за късмет на мен се беше отворил прозорец свободно време и се чудех какво да правя. Бях забравил за сървъра, но скайп не прощава и след редица натяквания и молби, че трябва да се направи нещо една сряда след парти в столичен клуб се прибрах пийнал вкъщи и отворих замундата, зареждайки торента на уоу.
Оттук започва и новата история на BotD.
The Burning Crusade и Botd Vol.2, както винаги съм го наричал започна с изтриването на предишната гилдия от администратор на сървъра. Освен всички други проблеми, нямаше възможност да бъде сменен гилд мастърът, а бях помолил аз да бъда такъв, за да мога да дам най-много от себе си за просперитета на гилда. Бях твърдо решен да върна поне част от старите спомени към живот и да осигуря на всички тези хора, благодарение на които преживях интересни моменти това, което мислех че заслужават - да бъдат в най-добрата гилдия, да се чувстват винаги у дома и да знаят, че дори да спрат и да се наложи да идат далеч, винаги ще има къде да се върнат и да знаят, че това е ТЯХНОТО място.
Разбрахме се да се опитаме да съберем каквото можем от разпиляното с времето и на тази основа да започнем да градим новия образ на гилда. За мое съжаление нещата не тръгнаха така както ми се искаше, някои от core играчите не искаха да се върнат, бяха загубили доверие, а и бяха направили нови приятели в други гилдии, с които не искаха да се разделят. Опитахме да направим каквото можем и с това, с което разполагахме тръгнахме напред. Знаех, че излизането от кашата ще е трудно и без особени амбиции за сила и слава, започнахме да събираме де що видим като траш от сървъра, малки нива герои, големи, всичко наред. Правех го с мисълта, че за да изградя силна гилдия първото и най-важно нещо е да наберем брой играчи. Отсяването щеше да е трудно и наистина ни костваше на всички много много време и усилия, докато от цялата плява, която събирахме всеки ден, останат цветята, които наистина си заслужава да се поливат. След дълъг период на избистряне на колектива, много псувни, караници и тежки решения от моя страна, стигнахме до ниво, в което започнахме да правим самостоятелни рейдове.
Започнахме от прости инстанции като Zul Aman, където можеше да започнем бавния и мъчителен процес по обличането на героите си. Тук вече започнаха да се открояват играчи, които крепят гилдията и към настоящия момент. Хора като Turbooreh, Brocks, Ledenika, Pendius, KAichoo, Doktopa, Eqeq и компания, които и досега са гръбнака на гилдията. С безкрайна упоритост с тях сме мъчили тези инстанции. Продължихме да набираме хора, като гилдията ставаше все по-голяма. Амбицията ми бе стигнала до там, че създадох специална втора гилдия, в която обирахме всеки нов играч в сървъра, чиято цел беше да захрани BotD с най-качествените попълнения, които се откроят от останалите, след като вдигнат необходимото ниво. Всъщност този ход впоследствие се оказа неимоверно успешен, защото доведе гилдията до статукво, в което имахме винаги достатъчно хора за рейд, имахме ресурс да рейдваме постоянно каквото и когато поискаме. За да се управляват толкова хора се искаше и по-широк офицерски колектив и затова хората с ранк Bloodlord по това време наброяваха 30на души. Исках да направя така, че да имам доверие на повече хора, вярвайки в силата на големия екип, което после, след година две игра се оказа голяма грешка.
Като главен танк на гилдията се утвърди Turbooreh - орк войн, който в началото от посредствен играч с постоянството и упоритостта си спечели симпатиите на всички и зае мястото на гилд лидер. Сега като помисля що босове сме бутнали благодарение на самоотвержената му игра и не мога да ги изброя. По това време бе трудно да се намери добър танк, а ние бяхме късметлии. Здраво наядените танкове бяха едни от най-уважаваните играчи в сървъра, защото всичко се въртеше около тях. Опитвах се винаги да предам на всички, че трябва да играят за отбора, да се раздават, защото успехът на останалите по рейдовете е успех и за самите тях. В това тази игра е уникална - колкото повече се раздаваш за останалите, толкова повече ще получаваш и ти, колкото и неусетно и невидимо да е това във времето.
Дойде време да прекрачим прага и на по-силни инстанции като Black Temple - Brothers Of The Death отново беше име и фактор, с който всички се съобразяваха, защото вече се знаеше от всички, че в гилдията има екипна игра и се прави много за общия успех. С редица безсънни нощи успяхме да направим организация по снабдяването на всички с Shadow Resistance Set - къде с безценни дълго фармвани материали, къде с бъг, който случайно открихме - за около седмица навлякохме повечето водещи рейдъри и наастъпихме напред. Ученето на босовете не бе лека задача, защото рейдовете се водеха изцяло по чат. Така и не успяхме да организираме програма за гласова комуникация. Опитите ни с първите версии на Тийм спийк бяха смехотворни, а качеството на звука ужасно. Исках да държа интереса на играчите постоянен и с оглед на многото свободно време, което имах, гилдията рейдваше 7 дни в седмицата, поне по 6 часа. Това бяха и едни от най-тежките и дълги рейдове, които съм правил. Спомням си рейдове през уикенда за изчистването на целия Блек Темпъл от порядъка на 8 часа и повече, с паузи за храна и почивки за цигари и тоалетни. Никой не циклеше колкото нас - имахме случаи, в които сме затваряли рейдове в 3 и половина сутринта - пълни рейдове от по 25 играчи. Започнахме ли веднъж да го правим, хората добиха самочувствие, обличането ставаше все по лесно, вече нямаше нужда от малката гилдия за захранване с играчи, защото вече разполагахме със страхотен отбор. Аз лично бях много радостен от факта, че беше получило това, което исках и за което давах толкова време и усилия - приятна обстановка за игра, екип, взаимопомощ и приятелство.
Започнахме да организираме гилд срещи и извън играта, защото се оказа, че имаме големи групи от гилдията в София, Пловдив, Русе и се започна пътуване от град на град, кръчми, ядене, пиене и много много смях и сладкодумни вечери, придружени със стотици наздравици. Исках да върнем поне част от загубеното, а се оказа, че сме спечелили много повече. Винаги съм се опитвал да предам на останалите, че хората са ни най-ценният актив и винаги се стремях да запазваме каквото имаме и да се намали текучеството в гилдията до минимум. За да държим постоянен интереса на играчите с останалите офицери организирахме редица гилд евенти, в които взимаха участие много хора. Опитвахме се да правим играта по-разчупена и разнообразна, защото знаех, че в противен случай интересът ще намалее, а с него ще си отидат и хората. Успяхме да поддържаме неимоверно висока активност за много дълъг период от време и тук с течение на времето се откроиха хората, на които в момента знам, че мога да разчитам за абсолютно всичко, завързаха се много приятелства и извън играта. До последно до преминаването ни на новия експанжън - WotLK, Brothers Of The Death поддържаше темпо на рейдване 6 дни в седмицата с един ден за почивка и фармене на материали.
Wrath Of The Lich King - Elite Squad.
Защо наричам този период от историята на гилдията така? Защото като се обобщи тенденцията в развитието на гилда от преминаването към лича тя е била винаги откъм намаляване на количеството за сметка на увеличаване качеството на играчите, останали вътре. Пределно ясно беше, че в наследения формат на гилдията от по 70 човека на линия вечер няма как да се направи достатъчно силна организация така, че всички да могат да получават еднакво и някои ще се чувстват по-ощетени. След бруталните нолайферски тренировки на ТБЦ бе повече от ясно, коя ще бъде водещата гилдия на новия експанжън. Още с пускането на новите земи играчите от BotD се утвърдиха като най-надъханите и бързи гриндери, а освен активите откъм хора, които имахме на TBC, към нас се присъединиха и още нови и стари играчи от Vanilla WoW, които бяха прекъснали игра за дълъг период от време и сега се връщаха да наказват отново. Огромна част от Realm First постиженията останаха в ръцете на хора от гилдията, включително по спомен: Cru - Realm first 80 lvl, Brocks, Destined, Wulfgarr, Bloodef и много много други взеха постижения за първи 80 нива от своя клас/раса или първо достигнат максимален скил от професии. Амбицирани бяхме да сме първата гилдия с успешен рейд в новите инстанции. Това щеше да стане, ако развитието на ПвЕ в сървъра не бе спирано от прогреса на самите администратори ингейм, които оправяха контента в зависимост от това, докъде в играта бяха стигнали те, което ни постави в позиция на изчакване да бъдат отворени вратите на Naxxramas10 и 25.
След отварянето им се втурнахме веднага вътре със зелените и сини дрешки и подготовка за сериозни предизвикателства. Нещото, което правеше впечатление е, че досега не бяхме се сблъсквали с толкова добре написани скриптове, като на моменти евентите бяха дори 100% съвпадащи с тези на оригиналните сървъри. Новият емулатор се харесваше на всички. При тази ситуация вече бе наложително да провеждаме рейдовете си с жива комуникация и така започнахме да организираме конферентни разговори в скайп за десятките.
Сътрудничеството беше на много голямо ниво, но за съжаление имаше и моменти, в които добрите впечатления от общата игра на гилдиите бяха помрачавани от интриги и сплетни между някои играчи. Това в един момент доведе и до откъсване от гилдията на една група 10-15 играчи, половината от които заемащи най-високия ранк Блъдлорд. Тук трябва да призная, че това бе шок за мен - нещо абсолютно не очаквано и нещо, което още не мога да си обясня как можа да се случи. Нещо, което даде урок на всички и ми даде доста уроци. Уроци за лицемерието, за честността, за доверието и т.н. След тази случка събрах останалите момчета и момичета и се опитах да им предам една притча, която скоро преди това бях чул от баща си и за която все още се носят легенди - историята с пироните.
За нея може би ще е по-удачно да се отвори нова тема, защото тук ще стане истински роман, но това си е все пак част от историята на гилдията. Целта ми бе да предам на останалите, че за да запазим дълго градения си колектив, трябва да бъдем открити един спрямо друг, да има толерантност и добронамереност и да се говори за всеки проблем възможно най-скоро, за да не става натрупване и да се задълбочават неща, които могат да бъдат изчистени на момента.След това "пречистване" на гилдията нещата се успокоиха и лека полека влязохме в ритъм, надявам се урокът, че трябва да ценим хората, които всеки ден ни помагат в играта е бил научен. Създадохме нова ДКП система, като загърбихме стария начин за наддаване за предмети от ТБЦ, драстично намалихме бройката на гилд лидерите, за да бъде по-точно разпределянето на отговорностите и всеки да знае точно каква тежест се пада на неговите плещи. Играчите, останали в гилдията вече бяха на необходимото ниво, за да изучават сами новите босове, да се подготвят и обличат сами и въобще нуждата от намесата на гилд лидерите и необходимостта от тях се свеждаше все повече до концентрация върху провеждането на самите рейдове. Това от своя страна повиши качеството им и гилдията затвърди статута си на елитен отбор. Форматът бе намален от 70 до около 25-30 човека на линия вечер, което гарантираше места в рейдовете за всички и тежестта от организацията на толкова хора бе намаляла драстично. Това отчасти се дължеше и на доста по-ограниченото време, с което повечето от нас започнаха да разполагат. Рейдовете бяха разредени на 3-4 пъти седмично и гилдията се превърна от Hardcore Raiding в Casual Raiding с цел забавление. И наистина - това предполагам се е видяло от всички - когато рейдваш с кадърни и способни играчи наистина е по-забавно.
Логично с това завишихме и критериите за влизане в гилдията, доколкото разбира се ни позволяваше ниската популация на сървъра на Нефелин. До момента, в който огромната маса от играчи вече бяхме събрали абсолютно пълен комплект гиър и рейдвахме единствено за удоволствие и да помагаме на по-слабо облечените нови мембъри.
Постепенно обаче тенденцията за намаляване на новите играчи в сървъра доби все по-осезаеми размери и малкото играчи на линия започна да се превръща във все по-голям проблем. Наложи се да приемем цели по-малки гилдии при нас, за да поддържаме необходимата бройка играчи и все пак се виждаше, че нещата не отиват на добре. А си личеше, че искрата и желанието за доказване и здрава игра от всички все още я има, нещо като светилник, който чака да му отвориш достъп до повече въздух, за да пламне с ярка светлина, обгорена жарава, която избухва в искри и огнени езици, след като получи кислород. Това се случваше в момент, в който и аз бях спрял отново играта за около месец... И след поредната сбирка в добре познатия ни Кроспойнт се оказа, че тайно сме пуснали скаути в друг сървър, които разучават обстановката за игра там. В този сървър бях поиграл малко и аз преди години и бях завързал контакти, които пазя и досега - Dragonfire.
Така не бе трудно заедно да стигнем до решението да преустановим дългогодишната си игра в нашия първи дом - Нефелин, да си съберем багажчето и да се преместим на друго място, където ще можем да дадем нов живот и по-широко поле за изява на гилдията. Идеята се прие радушно от огромния процент играчи и преместването стана факт преди около два месеца в рамките на 1-2 дни. Условието за преместване беше всички да останем заедно, за да запазим единственото, което ни остава като ценен актив през годините - хората. За съжаление обаче моя грешка доведе до загубата на оригиналното име на гилдията - през 2009г. бях регистрирал Brothers Of The Death като име с герой, който е бил изтрит при някоя от профилактиките на сървъра и малко недомислие от моя страна - да оставя случайни играчи в нея и да не ги киквам доведе до ситуацията в момента то да бъде заето.
Тук започва историята на Brotherhood Of Death - Vol.3 Reforged
Гилдията в новия сървър придоби ново и още по-хубаво лице, с помощта на новите машини, които взехме в редиците си. За съжаление успях да вкуся съвсем малко от рейдовете в новия сървър, но съм убеден, че са на много високо ниво. Тепърва ни предстои да пишем историята от тази глава на моя разказ и искрено се надявам и вярвам, че ще има много хубави неща, за които ще си заслужава да се спомене. Това зависи от всички нас, защото тези спомени ще ги пазим завинаги.
Опитах се да съчетая тази по-подробна история с вида на разказ, за да я държа увлекателна за читателя, доколкото е възможно. Знам, че съм изпуснал хиляди детайли и интересни истории и случки, както и разкази за рейдове в инстанции, но предпочетох да не бъда прекалено подробен. Дано се забавлявате, четейки текста.
Brotherhood Of Death - Vol.3 Reforged
E... Дойде и моментът, в който ще се опитам да опиша през какво мина гилдията по време на пребиваването ни във втория ни дом Dragonfire - Guildszone.com
Идвайки в този сървър повечето от нас очакваха промяна към по-добро и я получиха в лицето на огромната маса от играчи, участващи в проекта Guildszone. Поддържайки името на вече изграден колектив от ерудирани личности, да, личности не само в играта, но и извън нея, гилдията бързо стъпи на крака и започна да провежда ежеседмичните си рейдове.
Благодарение на добрите отношения и контакти, които имахме в сървъра, успяхме бързо да привлечем в редиците си стари играчи от водещите отбори, като имена бих могъл да отлича Ortus, Desolatora, Spraypaint, Fullrage, Elysong и разбира се най-добрият паладин, живял някога на света - Belissimo, както и други познати на аудиторията от Dragonfire. Те помогнаха да постигнем впечатляващи резултати в кратък срок, като в едва втория си рейд в най-трудната инстанция на пач 3.3.5a Icecrown Citadel, гилдията успя да финишира с прогрес 8/12 и убийство на Blood Queen Lana'thel. Това съответно не бе останало незабелязано от останалите гилдии, като започнаха да валят въпроси откъде се взехте, какви сте вие и прочее.
Скоро след като се разбра, че всъщност далеч не сме случайно име, започнаха и провокациите по наш адрес. По принцип винаги съм държал отношението към нашите така да се каже конкуренти винаги да бъде в духа на респект и зачитане на усилията, които се полагат за изграждане и на други добри колективи. Но за съжаление ниската средна възраст на популацията в новия ни дом бе създала предпоставки за възникване на групички хейтъри, които си създадоха неприятели в наше лице.
Партньорството и сътрудничеството бе запазено и продължено само с една от гилдиите в сървъра - Nurfed, чиито член за кратко време бях и самият аз, за което мога само и единствено да им бъда благодарен.
Нещото, което различаваше двата сървъра Нефелин и Guildszone, бе състезателният дух, който администраторите бяха решили да поддържат в GZ. Регулярно в сървъра се провеждаха евенти на състезателен принцип, като за най-добре представилите се имаше и примамливи награди. Все още млади и зелени, но с висок боен дух, амбицията на BotD беше да продължи да доказва името си, като вземе участие в следващата организирана проява и се опита да се пребори с героите на сървъра за челните места в класациите.
Така нареченият евент се провеждаше с отбори, съставени от 10 души. За наше щастие желанието ни бе толкова голямо, че се наложи гилдията да участва с два отбора на състезанието, а именно: Brotherhood Of Death и Targarien. Постигнатите резултати бяха много добри, като дори надминаха очакванията ни. Класирахме се на 3-4 място от около 15 участници, при това със значително по-ниско ниво на екипировка. За любителите на автомобилите бих направил сравнението все едно да спечелиш с лада в състезание за БМВ.
Това допълнително мотивира играчите ни и успешните рейдове се заредиха един след друг. Знаехме, че в сървъра има все още много за какво да се борим и желанието ни беше, когато този момент настъпи, всички да бъдем максимално добре подготвени.
И моментът настъпи... Краткото лято вече бе отминало със своите емоции и безброй интересни истории и аз се бях завърнал на българска земя. Датата беше 7 Октомври и няколко човека от гилдията прекарвахме обикновен следобед в един от софийските паркове, наслаждавайки се на есенните лъчи на слънцето и студената бира. Изведнъж един от телефоните позвъня и получихме обаждане от г-н Eyeless, че моментът, за който всички се бяхме готвили е настъпил и администрацията на сървъра е отворила последното препядствие в инстанцията Icecrown Citadel, а именно The Lich King. Тъй като отдавна чакахме с нетърпение този миг, набързо приключихме срещата си, изпивайки последните капки бира, и се запътихме към домовете си, за да се включим в събирането на оптималната група, с която да атакуваме новото предизвикателство.
Около 5 часа по-късно след многобройни опити и усилия, успяхме да се поздравим като първата гилдия в сървъра, носеща титлите <The Kingslayer>. Това до този момент бе най-голямото постижение на BotD. С това си постижение заслужихме уважение, но и омраза от нашите така да се каже преки конкуренти. По това време най-големите такива бяха гилдиите от нашата фракция The Dark Templars и малките ни приятелчета от Azure Eclipse, които водени от тийнейджърските емоции, се откроиха като най-голямата хейт фракция в сървъра.
Радостта от постигнатото можеше само да ни накара още и още да вдигаме летвата и съответно нивото на игра в сървъра. Привлякохме в редиците си още доста опитни играчи, които внесоха допълнителен колорит в нашия екип. Бяхме решени да повторим постиженията си и в следващото по трудност ниво на инстанцията - Heroic mode.
С отварянето на тази трудност се втурнахме в неспирни набези към края на инстанцията, като главната ни цел бе постигането на убийство над най-голямото предизвикателство на този експанжън The Lich King Heroic mode.
За постигането на тази цел бяха отделени огромно количество рейдове в период от над 4 месеца, в които трябва да признаем огромните залуги и постоянство на нашето ядро от играчи, които останаха активни на 100% през цялото това време. Бих отличил имената на Core Raider-и, като Butch, Novy, Gorump, Erazaja, Clinx, Devilforce, Chepie и много други. Точно в този период в нашия отбор дойдоха изключително силни играчи от други гилдии, като Hulck, Zuma, с помощта на които постигането на крайната цел изглеждаше все по-близо.
За съжаление на финалната права бяхме изпреварени от отбор от алианската фракция - гилдията, носеща името на стария ни сървър Nefelin. За нас остана второто място и разбира се лека горчивина от изпуснатата победа. Разочарованието ни след толкова много хвърлени усилия бе голямо, но за наша радост екипът ни бързо се съвзе и след лек спад в нивото на рейдовете от около две седмици, ние отново бяхме на топ ниво.
Бяхме покорили всеки възможен връх на този експанжън, време беше за нещо ново.
Последвалите евенти, организирани от администрацията вдъхнаха лека интрига в борбата за надмощие, като гилдията отново участваше в състезанията. Желанието ни да сме номер едно обаче доведе до разочароващ резултат в състезанието и последваща дисквалификация на нашия отбор.
Беше необходима промяна, както и да си вземем необходимите поуки завбъдеще.
Тъй като Brotherhood Of Death винаги е играел ролята на лидер, тенденцията да търсим най-доброто място, в което да продължим да се развиваме и да се забавляваме заедно и сега не ни изневери. В резултат на отзивите от нашите "разузнавачи", бе решено гилдията да преустанови играта си и в сървъра на Guildszone.com, като за нов наш пристан бе определен сървърът wowfreakz.
Така Brotherhood Of Death се насочи по следите на жестокото зло, дракона Deathwing, и започна преследването му в румънския сървър.
Отново само времето ще покаже, дали гилдията е достойна да се бори и с това виртуално зло, както и да е достоен конкурент на международните играчи, обитаващи света на уаркрафт.
Last edited by Crusher on Sat Jul 28, 2012 12:44 pm; edited 14 times in total
) thumbs up overall 
мисля, че мое да инвестираме в писането ти. 
и след 2-рия бест селър ще купим нефа агахгхаха 
